Петър Марков:

Като млад студент по философия - в далечната 1974 година, се питах: Може ли да има такава система от убеждения или вярвания, която да прави непрекъснато човека по-могъщ днес, отколкото е бил вчера, по-могъщ утре, отколкото е бил днес?

И тъй като не я намерих в цивилизацията - реших да я създам. Така се роди Теометактиката. Самата нейна идея за мащабно или, по-точно, разномащабно мислене не търпеше рамките само на една глава - трябваше, налагаше се, искаше да види как играта на живота може да се играе все по-добре от все повече хора. Естественият начин за това в нашата цивилизация става чрез образование - и ето, че колежът стана факт. Много от тогавашните ми курсисти говореха за обучението с гръмки  фрази като "невероятен начин за себепреживяване", "идентификация с Голямото Знание", "начин това Знание да се прави от нищо", "Генезисът"... Аз го наричах простичко "Философия на Успеха".

Защото исках, както и сега искам, всички хора, млади и стари, да добият увереност в себе си и своите възможности да реализират желанията и целите си, да формулират за себе си какво е това Успех и да се научат да го постигат. И най-вече да бъдат щастливи.


Гергана Маркова:

За първи път се докоснах до колежа когато бях на 14 години. Като дъщеря на Петър Марков играех ролята на експериментален курсист – всяко знание, инструмент и система преминаваха през мен и семейството ми. Усвоявахме, прилагахме, обсъждахме и при нужда се правеха промени, за да бъде по-достъпно и адекватно за бъдещите курсисти. На практика отраснах с мечтата, раждането и израстването колежа. Понякога си мисля, че няма как да кажа точно колко дължа на наученото и приложеното от колежа – всичко толкова отдавна е станало част и от мен.

В началото обучението в колежа беше нещо като „курс по мислене”. В последствие с баща ми и най-добрите му ученици, сестра ми и майка ми започнахме да допълваме развитието на мисленето с някои инструменти в посока емоционална интелигентност и управление на взаимоотношенията. Правехме го, разбирайки, че човекът е цялостен и просто умствената интелигентност не може да го направи стабилно успешен във времето, а още по-малко щастлив. Когато през 2003 година реших да създам корпоративна консултантска агенция, чрез нея и заедно с екипа там се докоснахме до много и различни системи за личностно развитие и тяхното приложение за всякакви хора, реализиращи се във всякакви организации. Към ден днешен считам, че ако човек иска цялостно и систематично да работи върху себе си за оптимално време, е добре да премине през дългосрочно обучение за личностно развитие. Това ще му даде достатъчната дълбочина и набор от инструменти, с които да изгради своята собствена система.

И сега, точно защото мисля така и искам да има такова място и в България, заедно с няколко осъзнато успешни хора, направихме обновената програма в колежа. Стремежът ни е да дадем представа и опит в добрите системи и практики в сферата на личностното развитие и да допълваме тази картина с всяка група. Дали сме успешни в това? Това най-вече вие можете да кажете и да докажете с бъдещото си развитие след обучението при нас…