* Настоящата книга се изучава и е част от обучението в Първо ниво на Марков колеж (вж. Програма). За повече информация, можете да се свържете с нас. 

"Усещате ли, че нещо куца във вашето мислене? Ако не - не четете тази книга. Ако да - то крайно време е да се замислите дали не трябва да измислите друг начин за мислене!

Ако решите, че не трябва, мислете му! Ако решите, че трябва, не му мислете много, а започнете да осмисляте мисленето. Ако нищо не се получи, не мислете, че мислите лошо. Просто вашите мисли не са точно тези мисли, с които се мисли мисленето. А ако се получи, значи сте се замислили върху самата мислимост на мисленето.

Как следва да се мисли, за да стане мислимо мисленето? Мислима ли е самата мислимост? И този, който измисля такива мисли, мисли ли, че е наред с мисленето? И ако мисли така, какво мислят за него другите? А те пък, как ще си мислят, че той мисли така, ако не са го измислили? А той на какво основание ще мисли, че те мислят така, ако сам не го мисли?

Мислите ли, че имам право да мисля така? Помислете!

Всички мислят. Някои обаче, само мислят, че мислят. Ние с вас мислим различно. Някои от нас мислят, че мислят по-добре от другите. И дават уроци по мислене. Или пишат книги за мисленето. А тези, които мислят, че не мислят както трябва, искат да мислят правилно. Но, какво значи да се мисли правилно? Може би, това значи, че има определени правила за мислене? Ако не значи това, как може изобщо да се мисли? А ако има такива правила,  откъде са? Ако никой не ги е измислил, то те имат извънмисловен характер и не могат да бъдат еталон за мислене, нещо повече - не могат да бъдат мислими. А ако някой ги е измислил, то докато ги е измислял, дали е мислил правилно? Ако не - то какво всъщност е измислил? Ако да, значи не ги е измислил той.

Освен това, в случай, че мислите правилно, мислите ли, че ще измислите нещо? Или поне - нещо ново, което другите правилно мислещи не биха измислили? А ако новото мислене може да бъде измислено само от неправилно или - парадоксално мислещите, то дали неговата новост няма да се изрази отново в нови правила за мислене?
Защото онези, които мислят, че измислят правила за мислене, всъщност само си мислят така. Фактически, малкото, които не мислят така, като че ли измислят всичко мислимо.

Сега тези, които мислят, че не мислят, ще се обидят от измисленото тук. Не мислете, че мисля да ви обидя. Напротив - мисля си, дали бих могъл да измисля нещо ново за мисленето.

Седя и мисля, седя и мисля... По едно време  усещам, че само седя. Ето и парадоксът - колкото повече се замисляш, толкова по-малко мислиш. Също като нас сега.

Да станем и да се поразходим!"