Как да превърнем мечтите си в цели

Kак от една мечта можем да изградим истинска, работеща цел?

В началото е добре да си помислим за разликата между цел и мечта. И двете описват някакво несъществуващо състояние, събитие или резултат от това събитие. Разликата идва във формулировката. При мечтата не е нужно да мислим доколко е възможна и каdreams-to-goalsк точно е добре да се постигне, докато при истинската цел това е задължително. Целта е формулирано намерение на даден човек, в което той реалистично и отговорно се влага, докато мечтата не носи този нюанс на постигане. Мечтата може и да не се сбъдне, целта сякаш е задължително рано или късно да се постигне.

Как се формулира цел? Съществуват различни системи от изисквания към една цел, за да бъде тя работеща.

Може би най-популярната такава система е СМАРТ (SMART). Широко приложение има в оперативния мениджмънт и управлението на проекти. Авторите са подредили отделните изисквания така, че началните им букви да образуват думата СМАРТ (от английски – умен, умно). Така е по-практично, защото по-лесно се запомнят отделните изисквания. А какви точно са те:

С – специфична (Specific)

М – измерима (Measurable)

А – достижима (Achievable)

Р – реалистична (Realistic)

Т – ориентирана във времето (Time oriented)

А ето и още една система – РУМБАС (RUMBAS). Тя се използва широко от кариерните консултанти при формулирането на цели, свързани с кариерата и развитието. Абревиатурата този път определя следните характеристики:

Р – реалистична (Realistic)

У – разбираема (Understandable)

М – измерима (Measurable)

Б – свързана с поведението (Behavioral)

А – постижима (Achievable)

С – специфична (Specific)

Вероятно забелязвате, че по-голямата част от характеристиките се повтарят. Нека да разгледаме отделните думички на тази система:

Реалистична. Целта трябва да може да се случи по принцип. Да е реална. Например цел “да работя с извънземни” е малко трудно да се приеме за реалистична… е, засега.

Little girl climbing ladder and pointing with her finger towards the sky and clouds. [url=http://www.istockphoto.com/search/lightbox/9786682][img]http://dl.dropbox.com/u/40117171/children5.jpg[/img][/url]

Разбираема. Това означа, целта да може да бъде формулирана, предадена и разбрана както от самия човек, така и от останалите. Ето ви пример: “да стана по-съвършен”. Звучи чудесно, но в какво точно да стане съвършен, колко по-съвършен и т.н.

Измерима. Всяка цел преследва някаква промяна – в състоянието ни, в поведението ни и т.н. Промяната да може да се наблюдава и оцени (измери). Ето един често срещан пример – «моята цел е да стана богат». Чудесно, но богатството за различните хора може да бъде съвсем различно според дохода и финансовото състояние. Какво за вас означава «богат». Кога ще решите, че целта е изпълнена? Ако нямате измерител, може никога да не спрете да преследвате целта си и винаги да сте с усещането, че сте неуспял. Обратното, имате ли измерител, ще знаете кога точно да се порадвате на успеха си.

Свързана с поведението. В целта трябва да са включени стъпки за действие. Ето изискване, което не се среща в повечето такива системи за характеристики на целите. Може би затова тази схема е предпочитана от кариерните консултанти, защото изпълнявайки това изискване, човек си задава директния въпрос «Как мога да постигна тази цел, чрез какви мои стъпки». Много хора когато формулират дадена цел спират до там и сякаш очакват тя да се изпълни от самосебе си или някой друг да помогне за изпълнението й. В такива моменти много обичам да давам пример с човека, който непрекъснато повтарял «Боже, дай ми шестица от тотото». Години по-късно, когато за пореден път човекът произнесъл любимата си фраза, Господ разтворил облаците и казал от небето «вземи че пусни един фиш, бе човеко». Лесно е да се иска и да се чака, обвинявайки всичко и всички наоколо за несбъдването, но към истинската цел трябва да знаем с какви конкретни свои действия ще допринесем, защото това си е нашата цел и от нас си зависи.

Постижима. Целта е добре да бъде реалистична за изпълнение – точно за вас, точно в този период от живота ви. С други думи – да бъде по силите ви. Чували ли сте израза “няма невъзможни неща”? Той е абсолютно верен, но върви с едно леко допълнение “няма невъзможни неща, за някои обаче ще ни е необходим повече от един живот време, за да ги постигнем” (цитирам Петър Марков, Марков колеж). Така че, ако вие сте решили да станете космонавт, помислете доколко това е възможно в рамките на остатъка от живота ви. Какъв е смисъла да си поставяме цел, която не можем да постигнете. Та кой обича да се чувства неуспял? Затова подходете сериозно, преценете своя потенциал и тогава си поставяйте цели.

Специфична. Целта трябва да бъде формулирана по конкретен, а не по абстрактен начин. Какво се има предвид? Например “Искам да съм щастлив” – това прилича ли ви на цел? Ако вие бяхте златната рибка какво точно бихте направили за рибаря, който току-що ви е казал, че иска да бъде щастлив. Може би бихте му дали торба със злато, красива съпруга, златния ключ на кмета на селото, нова лодка… А може би бихте скочили във водата и никога повече не бихте се показвали на този рибар. Ами така е и с нашето подсъзнание. То чака от нас да му споделим какво искаме, за да се залови да го изпълнява, но като получи послание от типа на споменатото по-горе, то просто се гмурва надълбоко и зачаква по-ясни цели. Възможно е наистина да искате да бъдете щастлив, но е добре да направите още една крачка, като си зададете въпроса “какво точно ще ме направи щастлив” и самия отговор да превърнете в цел, съзнавайки, че това ще ви направи щастлив един ден.

Как ви се струва? Нищо сложно, нали? Опитайте, поупражнявайте се във формулирането на цели. Използвайте списъка с мечтите си или просто така седнете и се замислете какво сте си мислели, че искате напоследък. Направете нов списък, но този път с истински цели, които отговарят на характеристиките за целите. В следващата ни среща ще си говорим за това как след като можем да формулираме цели и имаме такива, да станем целеустремени. А както си спомняте от предишната ни среща – Целеустремеността е един от източниците на вътрешна сила, която ни прави по-жизнени, по-спокойни, по-уверени и… може би по-щастливи. До следващия път!

Публикувано в сп. Офис асистент
Aвтор: Светлана Мутафчиева, Февруари 2008 г.

Comments 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *