Как да разбера „Кой съм аз?“

Кой съм аз - реалност или отражение?Този пост написах неотдавна за блога на Кареа, провокирана от кариерен проект, при който клиентът изпитваше по-сериозни затруднения в това как да разбера „Кой съм аз„.

Да знаем кои сме, да се познаваме добре и да се съобразяваме с особеностите ни е и важно не само за избора на подходяща реализация, но и за всички по-важни избори, които ни касаят лично. Как да разберем какво искаме да изберем, ако не знаем какво е важно за нас или какво харесваме или с какво се отличаваме?

Освен тази, има и друга причина статията да намери място на блога на Марков колеж, чувствайки се тук като у дома си – Марков колеж е организация за самопознание и себеизграждане, част от обучението в която е изграждането на умения за това да разбираме повече за себе си и да внасяме промени, надграждайки личността ни.

Май вече е време да се насочим и към самата статия, и да поговорим за това как да си помогнем в отговарянето на въпроса „Кой съм аз?“

Когато човек се затруднява да определи кой е той всъщност, обикновено изпитва безпокойство в две посоки:
1. Дали правилно успява да отрази това, което е (при попълване на тестове, на упражнения, при размисъл или в разговор);
2. Дали е разкрил всичките си силни страни, или нещо може да е останало неоткрито, а точно то да се окаже важно за него, живота му, успеха му.

Ще се опитам да поразсъждавам и по двете точки като този пост ще посветя на първата:Ясното отразяване на себе си.

Да познаваме себе си е предизвикателство. Ние се променяме непрекъснато, добавяме ново поведение, проявяваме неща, които дори нас самите ни изненадват и това е естествено. Затова и самопознанието е процес за цял живот. И понеже ние сме тези, които са през цялото време със себе-то си, най-добрият и достоверен източник на информация за нас, сме самите ние.

Няма нито тест, нито външен човек, който да бъде по-компетентен по темата за нас, от самите нас.

Как конкретно се опознаваме и можем ли да подобрим това умение?
Обикновено това се осъществява чрез отчитане на поведението и изборите ни, т.е. чрез наблюдение на себе си и осмисляне на това наблюдение. За да става на по-осъзнато ниво, имаме нужда да прилагаме саморефлексия – умение (и навик), което ни помага (а.) системно да се „отдалечаваме“ от себе си и (б.) да се виждаме ясно отстрани, а след това да анализираме видяното и да си направим изводи.

а. За създаване на навик за прилагане на саморефлексия, мога да препоръчам едно упражнение от една дама – психолог – Джанет Рейнуотър. Научих го по време на обучението си Марков колеж – там го наричат „Магическите въпроси на Джанет“.

Ето го и най-общо упражнението: „Създайте си навик през деня да си задавате въпроса: „Какво става с мен сега (какво правя, какво чувствам, какво мисля, как дишам)?“, след това се запитайте „А какво всъщност искам (да правя, да чувствам, да мисля, да дишам)?“.

Упражнението е хем простичко, хем не е толкова леко. Първо, трудно е установяването на навик да се „спираме“ от потока на деня и да застанем отстрани, за да си отговорим на въпросите. Второ, самите въпроси може малко да ни притеснят, защото не винаги с нас се случва нещо, което ни е приятно. Но пък точно тези въпроси, могат да ни подскажат идея как да участваме в промяната на ситуацията така, че отново да ни се случва това, което искаме. В колежа препоръчват въпросите да се сложат на материален носител, който да е близо до нас през деня и така да се подсещаме за навика, докато той стане автоматичен.

б. За подобряване на самото отразяване, когато се прилага навика саморефлексия може да се развива нивото ни на „будност“ – това е свойството на съзнанието ни да вижда ясно ситуациите и нас самите.

Будността също може да се развива чрез упражнения. Съществува система от упражнения за развитие на будността – нарича се Хипсосъзнание и аз лично съм я практикувала в Марков колеж. Системата представлява група от кратки упражнения, свързани с дишане и настройка на ума, както и отпускане на съзнанието. Разликата се усеща още след първите няколко дни.

Освен със ситемата Хипсосъзнание, будността може да се развива и чрез медитация. В България вече има много възможности за обучение в медитация – учители, инструктори, системи, а също и книги за самообучение. В Марков колеж обучението започва от втория ден и върви успоредно с учебните модули като подкрепя отделните теми.

За тези, които не вярват в медитацията или нямат желание да се занимават с нея, съществува по-простичка и непосредствената форма –релакс (отпускане).

Ще си позволя да цитирам едно упражнение, защото е много добре представено и лесно осъществимо, ако решите да го опитате. Това е упражнение за релакс, което открих в книгата на сър Кен РобинсънFinding Your Element: How to Discover Your Talents and Passions and Transform Your Life„. Той го препоръчва като важна стъпка преди да се насочим към търсене на най-подходящата реализация за нас. Преводът от английски е любителски.

Упражнение за релакс (на сър Кен Робинсън): „Ако можете, седнете удобно с изправени гръб и рамена, като не ги напрягате. Затворете учи. Поемете дълбоко дъх през носа, задръжте го за няколко секунди и бавно го изпуснете. Докато дишате така се опитайте да насочите вниманието си върху движението на потока въздух, който влиза и излиза от вас. Повторете това вдишване и издишване бавно, четири-пет пъти. След това отново започнете да дишате нормално като се концентрирате върху това да почувствате дишането си. Вероятно случайни и различни мисли ще ви спохождат през това време – няма нужда да се опитвате да ги спрете – само се постарайте да останете фокусирани върху това да усещате как дишате, да бъдете отпуснати и просто да съществувате. След пет-десет минути (колкото успеете), отворете очи и постойте така още две-три минути.“

Дотук видяхме как чрез примерни упражнения може да се развива саморефлексията и будността – две условия, които биха ни помогнали да натрупваме системно и ясна информация за нас самите.

Какво следва? Едва след като осигурите възможността за самонаблюдение, можете да се насочите към осмисляне и систематизиране на „отразеното“ за себе си – да извършвате самостоятелно упражнения и други практики, подходящи за осмисляне и направата на изводи, а също да ползвате външна подкрепа – различни експертни: психолози, консултанти личностно развитие, кариерни консултанти и т.н.

Когато събраната информация за нас е противоречива. Понякога основното затруднение в самоопознаването е откритието, че непрекъснато сме различни, противоречащи като избори и поведение на самите себе си в едни или други ситуации. Тогава е трудно да се улови „общото, тенденцията, характерното, аз-ът“. Друг показател за тези ситуации е неувереността ни кога какви избори и поведение да имаме, незнаейки какво е типично за нас. В този случай бих препоръчала като сериозна опорна точка за добиване на усещане за това „кой съм аз“ насоката, която Стивън Кови дава в книгата си „Седемте навика на високоефективните хора„. Той казва, че човек се променя непрекъснато, но има едно ядро в него, което остава непроменено и то именно е същността на това „кои сме ние„. Това ядро са нашите принципи – и той съветва да се започне от там – да се вземе решение кои да са нашите принципи, които да станат част от личността ни. Само ще допълня, че в пети модул на обучението в Марков колеж се работи сериозно по извеждането на принципите и ценностите ни, така че да бъдат добра опорна точка в изборите и решенията на човека.

С това завършвам отговора на въпроса „Кой съм аз“ в частта – да се научим как да виждаме и отразяваме по-ясно себе си. В следващ пост може да поговорим за определянето на силните ни страни и за справяне с притеснението дали сме разкрили всичките си заложби.

А дотогава, приятно самонаблюдаване!

Автор: Светлана Мутафчиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *