Вярванията, които ни освобождават

viarvaniataКое е нещото, което определя нашето поведение? В едни и същи ситуации, различните хора имат различно поведение – от какво зависи то? А и от какво зависи дали ще преживяваме себе си като щастлив човек? Сигурна съм, че сте срещали хора, които са преживяли много по-тежки периоди в живота си от нас самите, сблъскали са се с много по-големи предизвикателства от нас и въпреки това, изглеждат и се усещат като много щастливи хора. В поведението на тези хора личи неподправеното щастие.

Да започнем от това, какво ще разбираме под „поведение“. Това е външното и видимо проявление на нашите мисли, чувства и емоции, изразено чрез действия или бездействия (бездействието е вид действие, надявам се, ще се съгласите). Тогава успешно поведение в дадена ситуация, е това поведение, което води до желан и търсен резултат. Ако имаме това разбиране за поведението, то тогава кое е нещото, което диктува нашето успешно или неуспешно поведение? Водя ви към една простичка логическа верига (!внимание: „простичка“ да не се бърка с „лесничка“) – за да имаш успех (в каквато и да било област), трябва да предприемаш успешни действия; за да имаш успешни действия – трябва да имаш успешни… КАКВО?  (и когато казвам „трябва“, мислете го така, както Кант казва – „Щом го искам, то трябва“).

Всички ние сме имали моменти, в които сме били негативни към близките си хора, работата, себе си, живота… Но и всички ние осъзнаваме, че това е просто загуба на енергия, нямаме никаква полза от това. Не е лесно да останеш положителен, когато негативността ни заобикаля. В такъв момент просто можем да си спомним, че притежаваме ключа за решаването на този проблем – имаме пълен контрол над това, което сме избрали да вярваме. Най-ефективната защита срещу заобикалящата ни негативност е приемането на няколко прости и мощни вярвания, които поддържат положителна перспектива в лицето на привидно негативни обстоятелства, а именно:

Това, което казват другите хора за мен е техен проблем, не мой.

Това вярване ми дава толкова много лекота, не просто от това, че ме освобождава от зависимостта от чуждото мнение, но ме прави и по свободна в общуването с хората, защото автоматично им давам правото да имат собствено и различно от мен мнение. Дори и човекът срещу нас да е негативен, не приемайте лично неговия негативизъм. Негативните хора се отнасят така не само към нас, правят го с всички – това е техният начин на взаимодействие и не е свързано лично с нас. Това, което те казват и правят, е проекция на тяхната собствена реалност. Дори и в ситуациите, в които изглежда, че са настроени лично към нас, дори и тогава това, което казват, няма нищо общо с нас – това, което казват и правят са изводи базирани изцяло на личния им самоанализ. И само наш личен избор е кое от казаното ще приемем за ценно, важно, полезно…

Аз съм свободен да бъда себе си.

Понякога се опитвам да си спомня каква бях преди светът да ми кажа коя трябва да бъда? За себе си открих, че се чувствам истински щастлива, когато спра да се сравнявам с всички останали и с всичко, което те искат. В такива моменти спирам да живея за другите хора и техните виждания. Това са моментите, в които се доверявам на себе си. Аз съм единственият човек, който отговаря за моя живот. Ти си единственият човек, който отговаря за твоя живот. Единственият въпрос е: Какво искаме да правим с останалата част от него?

Животът не е перфектен, и това го прави великолепен.

Целта ни не би трябвало да бъде да живеем перфектен живот, а да живеем един несъвършен живот в удивителна, удоволствена и даваща смисъл удовлетвореност. Всяка сутрин да се събуждаме с благодарност от това, което имаме и това, което сме, без да го взимаме за даденост. Всичко е изключително. Всеки ден е подарък. И нека никога не се отнасяме небрежно с живота. Нека се възхищаваме на всяко малко нещо и ще бъдем възхитителни :).

Имам право да имам кофти дни.

Понякога имаме очакването, че животът трябва да бъде прекрасен – да плуваме в един океан, в който има само издигащи се вълни и никога заливащи ни. Когато приемем това, че наличието на заливащите ни вълни е част от същия този океан, който и ни въздига на върха на вълната, то ние ще бъдем в състояние да се отпуснем и да бъдем в мир с реалността на тези възходи и падения. Възходите в живота изискват и падения – за щастие и обратното е вярно. Добрата новина е, че имаме контрол над това как да преживеем паденията (с каква нагласа, с какъв резултат…).

Дори и в моменти на страдание, имам толкова много причини да бъда благодарен.

Какво ще стане, ако днес се събудим с мисълта само за нещата от вчера, за които сме благодарни? Ние сме склонни да забравяме, че щастието ни не се дължи на това, че получаваме нещо, което нямаме, а на това да ценим всичко, което имаме. Ето един много лесен инструмент за управление на стреса, който за мен работи – поддържайте броя на нещата, които ви притесняват и ви носят стрес, по-малко от нещата, за които сте благодарни – формулата е проста: списък на тревогите < списък на нещата, за които сме благодарни. Така че, нека намерим нещо, за което сме благодарни още сега.

Всеки (неуспешен) опит е просто още един важен урок.

Разочарованията и неуспехите са две от най-сигурните стъпки към успеха. Така че, нека не си позволяваме тежките уроци да ни тежат на сърцето. Когато нещата се объркат можем да използваме този момент като възможност да се учим, без да превръщаме в трагедии грешките. Като се замислим, най-ценните уроци в живота често сме научили в най-лошите времена и от най-лошите грешки. Проваляме се, за да се учим и ни боли, а болката ни развива.

Нищо не е вечно.

Промяната може да бъде ужасяваща, но положителния растеж изисква промяна. Понякога се налага да намерим добрите страни на раздялата. Защото миналото е място за справка, а не за пребиваване. Както казва Уинстън Чърчил – „Ако минаваш през ада – не спирай да вървиш“. Когато всичко изглежда сякаш се срива, нека сме силни и да продължим да правим малки стъпки и рано или късно ще стигнем до целта. Можем да се доверим на пътуването, дори и когато не го разбираме.

Да сгрешиш е първата стъпка към това да си прав.

Понякога грешните решения ни водят до правилните места. За да бъдем креативни и продуктивни в живота, има едно условие – да спрем да се страхуваме да правим грешки.

Нямам нужда да се вкопчвам в това, което ме дърпа назад.

Ние не сме това, което се случва с нас, ние сме това, което сме избрали да бъдем. Сега е моментът да прекратим вярвания и навици, които ни задържат в процеса на нашето израстване. Нека уважаваме себе си достатъчно, за да се отдалечим от всичко, което вече не ни развива. Нека слушаме интуицията си, а не егото си. Когато спрем да преследваме грешните убеждения, ще дадем шанс на точните идеи да ни настигнат.

Моето щастие днес е просто резултат от моето мислене.

Щастието започва с нас – не с нашите взаимоотношения, не с нашата работа, не с парите ни – с нас. Независимо от ситуацията, пред която сме изправени, отношението ни към нея е наш избор. Не забравяйте, че не можем да имаме положителен живот с негативно отношение. Когато негативността контролира мислите ни, тя ограничава и поведението ни, действията ни и възможностите ни.

Оплакването и осъждането са загуба на време (за щастливеене).

Нека си обещаем пред себе си да прекратим мрънкането и драмата. Обещаваме си, че ще прекратим оплакването и осъждането преди дори да са започнали – ще дишаме дълбоко и спокойно, и ще обичаме другите и себе си без условия. Обещаваме си да се смеем на собствените си грешки – осъзнаваме, че никой не е съвършен, всички сме хора. Чувството на самоуважение може да процъфтява само в атмосфера, в която индивидуалните различия са ценени и се отнасяме с разбиране за грешките, комуникацията е отворена и правилата са гъвкави.

Хората ме осъждат много по-малко, отколкото си мисля.

Истината е, че докато сме заети да се притесняваме за това, което другите мислят за нас, те са заети да правят същото. Лудост! Да, но е истина. Добрата новина е, че това знание веднага ни освобождава да правим това, което ни е важно и ценно в замяна. И докато правим това, освобождаваме и другите да направят същото.

Мога да направя света по-щастливо място.

Нека се постараем и да помогнем на един човек всеки ден по някакъв начин, дори и да е за нещо малко според нас. Ставайки отговор на нечия молитва, ние често намираме отговорите на собствени си. Когато хората около нас са по-щастливи е много по-лесно да се усмихнем.

Усилията си струват.

Да се отървем от очакването, че всичко в живота трябва да бъде лесно. То рядко е.Всъщност, няма преки пътища до местата, които си струват. Нека се насладим на предизвикателствата пред постиженията. Ще се научим да сме търпеливи, защото търпението не е изчакване, това е способността да се поддържа добро отношение, докато работиш усилено върху мечтите си. Това е да знаеш дълбоко в себе си, че усилията са добри и си струват в крайна сметка.

Да ви върна към онази логическа верига – за да имаш успех, трябва да предприемаш успешни действия; за да имаш успешни действия – трябва да имаш успешни… КАКВО? Е, един от възможните отговори е „успешни ВЯРВАНИЯ“. Нашите вярвания поставят филтъра, през който ще виждаме реалността или иначе казано, реалността ни започва да зависи от нашите вярвания.

Има ли нещо повече от това – само вярванията ни ли определят успеха ни? Винаги има нещо повече – основна роля, освен вярванията ни, играят и нашите ценности, принципи, основни житейски цели, мотивация, умения… Вярванията, според мен, са първата крачка.

Автор: Мая Владимирова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *