Как да бъдем удовлетворени и да си върнем мотивацията на работното място?

Какво те мотивира?

На първо място да разберем себе си по-добре и да разберем какво ни мотивира. И да, колкото и странно да звучи, една голяма част от хората в действителност не познават добре себе си и не са съзнателни за нещата, които ги движат. Или пък не виждат как могат да си набавят тези неща в работата. Сигурно си чувал репликата: „Удоволствията са за свободното време, докато си на работа – работиш и това е! Работата не е удовоствие, тук сме, за да вършим каквото ни кажат.“ Аз съм я чувала много пъти и дори е имало моменти, в които съм била склонна да повярвам, че е така. Но сега знам, че само от нас зависи да превърнем работата в удоволствие.

Кое е наистина ценно?

Нещото, което при мен сработи много, беше да поработя върху това да повиша осъзнатостта си за това, което ми е истински ценно. Да го облека в думи. Ползвах тестове и въпросници, които през различни ситуации да ми помогнат да отсея нещата, които са от значение за мен. Когато достигнах до тях, вече беше доста по-лесно да търся дейности и проекти, в които да откривам тези ценни мои неща.

Един пример, който мога да дам, е свободата като ценност. Преди винаги съм си мислела, че това далеч не ми е важно. Че стига нещото да ме пали, мога да участвам и да правя каквото се иска от мен. Но с течение на времето и през самонаблюдения, забелязах, че за мен е много важно да мога да определям кои неща да се свършат, как точно да бъдат свършени, и когато моето мнение не биваше зачитано, това можеше да ме изкара извън релси. Разбира се, и сега се случва да правя неща, които не съм решила аз или измислила, но във важните за мен дейности имам свободата да изразявам себе си.

Обратна връзка

Помогна ми и обратна връзка от колеги – наблюденията им върху моята работа ми показаха неща, които бяха скрити и за мен самата. Един такъв пример беше, когато моя колега ми сподели, че е забелязала, че се справям много добре, като работя самостоятелно. И не че не съм екипен играч, но действително си дадох  сметка, че когато имам време, тишина и спокойствие да мисля и да работя сама, успявам да свърша много повече работа за по-кратко време и по-качествено. Работата в екип също ми е ценна, но за различен тип дейности. Ето така, започнах да си търся задачи и условия, които са „подходящите“ за мен, като колкото повече успявах да отговоря сама на своите нужди, толкова по-мотивирана се чувствах. Така че, моят съвет е, смело да си търсиш обратна връзка от хора, които са близко до теб и са готови да те подкрепят. Другият плюс тук, разбира се е, че когато сме наясно с нуждите и ценностите си, можем да се обърнем и към  хората около нас и в повечето случаи те биха откликнали да ни подкрепят: шефът ни ще ни даде проект, който ни е интересен; колегите ще ни дадат малко повече време за самостоятелна подготовка преди екипната среща.

Любопитството

Аз лично съвсем до скоро бях от онези хора, които бяха твърдо убедени, че нямат таланти и заложби, и че по-добре да правя нещото, което вече така или иначе съм овладяла (макар и да ми се струва скучно и безсмислено), отколкото да се хвърлям да откривам несъществуващи таланти! Тогава открих един страхотен онлайн курс на Лиз Гилбърт (автор на „Яж, моли се и обичай“), който беше посветен на „творчеството“. Онова творчество, което не е задължително свързано с изкуство, а е творчеството по смисъла на създаване на ценни за другите и за нас самите неща – продукти, проекти , идеи. В курса тя говореше за това как през това да развием любопиството си можем да открием свои таланти и интереси, за които дори не сме подозирали. Задълбавайки малко повече в неща, които провокират нашия интерес, ние можем да открием цяла вселена от възможности за изследване и създаване.

Същото важи за работата. Много от нас отказват всякакви допълнителни задачи или проекти, които не се вписват в „длъжностната харатеристика“ или ежедневните ни приоритети. Казваме си „това не ми е работа“, „защо все аз?!“, „толкова съм претрупан, няма да успея!“ или пък се захващаме с дадената задача, просто защото не можем за откажем и я вършим без никакво желание и ентусиазъм. Ето това може да е един пропуснат шанс. Шанс да научиш нещо ново, да откриеш нови неща за себе си или най-малкото да се разнообразиш. Аз почти винаги съм се мятала веднага в нещата, които ми се предлагат. И да, понякога за сметка на извънредна работа и малко нерви покрай спазване на срокове, но винаги съм получавала награди – било то през нови преживявания, срещи с нови хора, или просто признание за подкрепата, която съм оказала. И разбира се, не ти препоръчвам да се мяташ във всичко, което се изпречи на пътя ти. Но тогава, когато вече знаеш какво ти е ценно и нужно, ще можеш да отсяваш подходящите проекти за теб и да търсиш нови задачи, през които да учиш и да откриваш нови неща за себе си.

Нагласа за развитие

В книгата си „Мотивацията“, Даниен Пинк говори за трите компонента на вътрешната мотивация –

  • Самостоятелност: стремежът сами да управляваме живота си;
  • Майсторство: желанието да ставаме все по-добри и по-добри в нещо, което има значение за нас;
  • Цел: копнежът да служим на нещо по-голямо от самите нас.

Той казва, че тези стремежи са заложени във всеки един от нас. И като се замислиш – кой би искал някой друг постоянно да определя какво и как трябва да се прави? Кой би искал утре да се справя по-зле отколкото днес? И много важно – кой би искал да се окаже, че това което е правил или прави няма смисъл?

Какво да правим когато нашата работа не ни осигурява тези три неща?

Това не означава задължително, че трябва да си тръгнем. Като начало, аз вярвам, че може би с някакви много малки изключения, работните места предоставят възможност за самостоятелност и развитие. Някои от тях не са много добри в това да комуникират по-големия смисъл на това, което правим, но и това започва да се променя. Ако в момента нямаш подкрепата на своя ръководител и хората около теб, тогава започни сам да търсиш тези неща за себе си. Опитай се да определиш къде ти е важно да си спечелиш самостоятелност (ако все още не си го направил, разбира се) и виж какви са начините да я постигнеш. Потърси подкрепа – на работното място и навън.

Що се отнася до майсторството (това ми е много любима тема) – тук това, което може да ти помогне, е сам да си поставяш цели, ориентирани към развитие (ако това вече не е практика в твоята компания). Какво означава това? Повечето хора, а и компании са ориентирани повече към резултата – и това е съвсем нормално, и е важно да има такива цели като: да повишат продажбите/печалбите, да увеличат броя на клиентите, да получат повишение, да им вдигнат заплатата, и т.н.

Джон Максуел в „Лидерски промени“ казва, че целите, ориентирани към резултат, ни помагат да се справяме по-добре, а тези, ориентирани към израстването, ни помагат да ставаме по-добри. Ето тук идва майсторството и удовлетворението от това да ставаме по-добре всеки ден. Помисли си кои са сферите, в които за теб е важно да се разивавш – било то в контекста на чисто професионалните ти компетенции или личностни/лидерски такива(работа в екип, комуникация, мотивация и др.). Търси начини за развитие в тези сфери.

Според Михай Чиксенмихай състоянието на „поток“ – там, където сме толкова погълнати от това, което правим, че сякаш времето спира и това, което създаваме, сякаш се лее от нас с истинска лекота – се постига, когато сме на ръба на зоната си на комфорт. Тогава, когато задачите, по които работим не са прекалено трудни, но не са и прекалено лесни – налага ни се да положим малко повече усилие от обикновено, за да получим нещо ново – като умение, знание, резултат. Търси такива задачи, искай си ги! И се фокусирай върху подобренията, които правиш, колкото и малки да са те. Това е като да тренираш с инструктор. Аз лично, ако тренирам сама, много по-вероятно е да си правя същите упражнения, които знам и които съм правила и преди. Когато си с добър инструктор знаеш, че всеки път ти дава малко повече натоварване от предния път. В началото ти се струва, че няма как да се справиш, но опитваш и малко по малко виждаш как постигаш по-добри резултати. Така е и с целите – когато постигаш определени резултати, няма гаранция, че се развиваш в процеса. Но ако се развиваш, почти сигурно е, че ще постигаш по-добри резултати.

Признанието

И за финал… ако не получаваш нужното признание на работа има един много простичък начин да си го набавиш. И той е… като даваш признание на другите. Да! Чувството на удовлетворение е същото, а даже понякога и по-силно тогава, когато дадеш признание на колега за добре свършената работа. Ти се чувстваш по-добре, той със сигурност ще се почувства по-добре и по-мотивиран. А оттам вярвам – и ти!

И така… това е само малка част от нещата, за които ще работим в нашия курс Професия „Щастие“. Ако искаш да разбереш повече, погледни на страницата на събитието или се свържи с нас директно!

Успех и попътен вятър!

Карина

Водещ в Марков колеж

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *